Картофената болест
Пшеничното зърно, като почти всеки природен продукт, съдържа в себе си естествена микрофлора, която се определя от климатичните условия, при които е отглеждано зърното, как то е торено и съхранявано.
“Картофената болест” се дължи именно на тази естествена микрофлора в зърното и в частност на бактерията Bacillus subtilis или Bacillus mesentericus. При смилането на зърното, тя се пренася в полученото брашно. В процеса на изпичане на хляба, бактерията бива унищожена, но част от нейните спори могат да останат жизнеспособни. Особеното на картофената болест, е, че нейното проявление най-често е видимо за потребителя през летните месеци, когато температурите са осезаемо по-високи, което е предпоставка за активирането й. Първият признак на болестта е появата на слаб плодов мирис, като на пъпеш. Той обикновено се проявява от 24 часа до 3 дни след изпичането на хляба и консумацията на продукта не крие риск за здравето. На следващ етап средината на хляба започва да лепне, защото процесът започва отвътре навън. При развитието на болестта средината на хляба става жълто-кафява до черно-виолетова, точи се и има тежък неприятен мирис, а при консумация може да предизвика леко хранително натравяне.
Като цяло, картофената болест при хляба е с нисък риск за човешкото здраве, тъй като при напредването й по хляба се появят видими признаци, които влошават качеството му и го правят негоден за консумация. Тя няма отношение към хлебопекарните качества на брашното и, за съжаление, производителят най-често разбира за наличието й когато продуктът за директна консумация е вече в ръцете на клиента.
